Калинкината майчица

Текст

Калинкината майчица кя на Калинка думаше: - Щеро Калинко, Калинко, хайде, щеро ле, да подем лъката да оплевиме, льката папратливата! Калинка дума майци си: - Страх ме е, мале, да дойда от Гьоргя от хайдутина, от Гьоргя моят любовник! Майка хи сила направи, та са станали, тръгнали. Като в лъката отишли, лъката пре Чучуриката, плевили, шу са плевили, сеннали да отпочинат, студена вода да пият. Хора хми с листо свирнали. Гьорги зад букът стояше със девекь мина дружина, та при Калинка отишли, отишли и я забрали в пустата гора зелена. Калинкината майчица подир хайдукькье вървяше, вървяше, та ги слядеше и хми се милно молеше: - Хайдукькье, бракькье да ми сте, пусните бяла Калина, че кя е енна у майка, енна у майка, у татка и е Калинка лефтера, лефтера, неомъжена, та ще хи име остане, че е с хайдукькье ходила! Я пък Гьорги хи думаше: - Не бой се, бабо, не бой се, не бой се, не страхувай се! Ние я мома зимаме и мома ще я върнеме! Ти поди, бабо, във село и млого здравье занеси на Киряк чорбажията. Нека ни Киряк наглаши, наглаши да ни проводи четеридесте хильльяди все мажар желти желтици, до девекь чуфта навое и девекь чуфта царвуле с Тодора коружията. Той знае къдя ходиме, низ кои гори зелени, пре кои води студени!