Събрал е попът жетварки

Текст

Събрал е попът жетварки във понедялник утрина и хи на нива заведе. Сеннали, та закусили, станали жетва да женат. Женали, шу поженали попът жетварки думаше: - Жените вие самички, пък я във село ще пода обедът да ви донеса, обедът и прогюмата! Като си в село отиде, там свари чоляк да чака, чоляк от село Добрика. Чака го да го забере, че му се дяте родило, родило млого болнаво, да поде дяте да кръсти, та да не умре евряйче. Той стана попът, та тръгна да поде дяте да кръсти и на попаге наръча: - Ти, кога лябът опечеш и си манжата наготвиш, тури ги във дисагите да ги Тодорка занесе жетварки да се нахранят и до късничко да женат! Тодорка дисаги нарами, зе тенжурата на ръки и тръгна къдя нивата. Вървяла, шу е вървяла, до средя пътят отишла. Там я Тодорка срещнали циганьнье църни и грозни, тие Тодорка фатили и я в гората завели. Там са Тодорка държали, доде се мръкне и стемни, да се хората преберат. Че като се стемнило, делеч Тодорка завели, през девекь села делеко, през десетото - яручко. А поповите жетварки чакали попът да дойде, обедът да хми донесе. Чакали и погледвали, очите хми се изгледали - попът го нема никакъв! Женали и погледвали, енна се друга питали: - Шу стана попът - не дойде! Кат се слънцето навали. жетварки рано тръгнали и си във село отишли. Кат ги попаге видела, кя си жетварки попита: - Ми де е наша Тодорка? Я я Тодорка проводих обедът да ви донесе, обепът и прогюмата. Пък жетварки хи думаха: - Бабо ле, попагию ле, пре нас Тодорка не дойде! Цял день сме гланни женали и затва сранко дойдахме. Викна попаге, препя се: - Тодорко, мила мамина, как се майка ти излъга, та те самичка проводи! Та не си дойде и майка двяте на нива да подем! Ходил е попът, търсил я редом селата обидел, селата и градовето, питал и разпитовал - нийде Тодорка не найде. Минали девекь години. На деветата година попът на цръква отиде, че било празник - недяля. Попагета се облица и кя на цръква да поде. На врата циганка потропа, потропа и влязе навътре и на попаге думаше: Добрутро, бабо попагю! Стани ме, мари дикисай от вашат хамбар по-малькет и ми наченка отломи от бялият ти пещеник, дето го вчера омяси в вашта нишкова голяма, голяма и кюшелия! Попагета се зачуди, че си циганка попита: - Мари ти, млада циганко, отде не знаеш, циганко, че два хамбаря имаме, · че ни е нишкова голяма, голяма и кюшелия? Кя я циганка прегърна и хи през сълзи продума: - Я не съм, мале, циганка, еми съм твоя Тодорка, дето ме сама проводи на нива ляб да занеса, та ме циганьнье откраха и ме циганка сториха! Майка Тодорка прегръща, жално хи, милно, нарежда, хем жално, че хем весело: - Ти нема вейке да подеш пре тява църни циганьнье и пре нас ще си останеш! Тодорка жално продума: - Мале ле, мила майчо ле не мога това да сторя, че имам двенки дечица - момченце и момиченце, малкото ми е във люлька. Ти нали знаеш, мале ле, колко са мили децата, кога са, мале, от сърце!