Петърван Маринки думаше

Текст

Петърван Маринки думаше: - Мари, Маринко, пильо ле, мари, знаеш ли повниш ли. гъто те малка открадах от Трулян от панагирят, от Трулянцкят панагир? Кя му Маринка думаше: - Петърване ле, войводо, малка бех, та не запомних. Хайде ме сега заведи на Трулян на панагирят, да пода да го науча! - Мари, Маринко, Маринко, кога на Трулян подеме, де ще на конак отседнем? - Петърване ле, войводо, ние на конак ще подем, срекь село чардак ще сторим, срекь село, срекь мегдането. Петърван Маринки думаше: - Мари, Маринко, пильо ле, мари, стани се примени, надени руба коприна, закачи жълти ялтъньнье, колкото можеш да носиш, че ще на Трулян подеме! Кя стана бяла Маринка, та се премени, пребели, надяна руба коприна, наниза пръчки ялтъньнье, колкото може да носи. Станали, та са тръгнали. Като на Трулян отишли и тъпъньньето дойдаха, дойдаха и затупкаха и хорото се дуйдиса. Кя се Маринка премени, та че се фати на хоро, между два брата близнака със шушенета през рамо. Пък Петърван хи думаше: - Мари, Маринко, Маринко, как бе, Маринко, по-малка, по-малка, та че по-хитра, та ме, Маринко излъга!