Кирю в лъките отиде

Текст

Кирю в лъките отиде влашката да си дооре. Орал е, шу е поорал от вторник, та до неделя, та че в недяля утринта батко му Дико думаше: – Остани, Кирю, ти тука, да глете с Митря чифтове, пък я нагоре ще пода, нагоре – до говедата, говеда да си ѡтлъчам и да ги в село докарам! Като на говеда отиде, говедарето му казали: – Дико ле, чорбажию ле, сноще ни хора дойдаха за тебе, Дико, питаха и ваше теле фатиха, фатиха, та го заклаха и ти се млого канеха. Още си дума думаха, думаха, хоратоваха и хайдукькьето изляха, изляха, Дика фатиха и му ръките вързаха, пък Дико хми се молеше: – Пусните мене, хайдукькье, че ми е жена привратна, га чуе ще се оплаши! Я имам братле по-малко – подите него фатите! Тие го Дика пуснаха, че си в лъките слягнаха, та там си Киря найдаха, найдаха, та го фатиха, фатиха и го вързаха. Кирю се жално молеше и си със сълзи плачеше. Хайдукькьето му думаха: – Що плачеш, Кирю, хрийте, та не си плачеш младостта, че ще те, Кирю, заколим!