Вълкановата майчица

Текст

Вълкановата майчица - хора хи хабер донели отгоре от Панчарюво от синотог хи Вълкана, че Вълкан ходи хайдутин, хайдушка млада войвода, на хайдутите главатар, на парите хми хазнатар. Кя на Вълкана думаше: - Сино Вълкане, Вълкане, де беше, къдя ходеше, та те тъдява немаше, тъдява и по овцяте три деня и три вечера? Хората думаѫт, Вълкане, че ти си ходил хайдутин, та сте, сино ле, убили баба Сатилина дъщеря, дъщерята хи Недяля! Вълкан майци си думаше: – Мале ле, мила майчо ле, я не съм ходил хайдутин, ми ходих, мале, надолу, надолу къдя скѐлята, да питам натрапѫзьето дават ли пари със файдѫ, със файдѫ и със работа, да зема да ги работим, дугенят да си ѡгиздя, дугенят и кафенето. Още си дума думаха, най кехаята повика: – Уйко Вълкане, Вълкане, да дойдеш, уйко, надолу, надолу къдя дугенят, че там те вика татко ти да туриш вино цървено, да черпиш чорбажиите – чобажи Стайко и брат му! Вълкан надолу отиде, надолу къдя дугенят. Като го видя татко му, той на бакалче думаше: – Жеко ле, малко бакалче, ѡтбери въже дебело, дебело въже и длего, да фатим нашат хайдутин, нашат хайдутин Вълкана – да фатим да го обясим!