Вълкановата майчица

Текст

Вълкановата майчица къде́лките си опре́ла, по хорати́те да ходи, да слуша, да пряслу́шова, да пита, да разпи́това, како хо́рата ше рекат, за синато́к хи Вълкана. Вълканов татко думаше: — Сино Вълкане, Вълкане, де беше, сино, де беше, та те тъдя́ва немаше, три дене и три вечера, баба Сатина убиле, и дъщерята хи Недя́ля, та думат, сино, хо́рата, ти си бил, ти си ги убил! — Я ня бях, тате, я ня бях, ми хо́дих, тате, ми хо́дих надоло, къдя скелята, да питам матрапа́з'ято, дават ле пари със файда, със файда и със работа, да зема пари със файда, със файда и със работа, приматкя́ да си пря́купя, дугенет да си на́гиздя, бре маре́ мерак за дуген, за дугень, бяло бакалче! Вълканов татко думаше: — Купите въже сижим'я, да си Вълкана убясим! До три сижим'я купиле, и трите са се скъ́нале.