Петко ле, Пенеченине ле!

Текст

Петко ле, Пенеченине ле! Петко пушката нарами, че наби гора зелена за дивеч Петко да поде, за дивеч, за диви свиньнье. Вървял е, шу е повървял, посеннал да отпочине на хайдушкото кладенче, студена вода да пие. Тамънь се току наведе, отдолу иде, Петко ле, енно ми младо хайдучьчье, той си на Петко думаше: - Петко ле, Пенеченине, кажи ни, Петко, кажи ни кой е в Пенека ерлия, ерлия и чорбажия? Кой има къща висока, висока, та чардаклия, кой има ойгун бивольлье, кой тваря тежка кирия, тежка кирия - сто гроша, сто гроша, сто и двадесте? Сам си се Петко излъга, излъга, та се пофали: - Я съм в Пенека ерлия, ерлия и чорбажия! Я имам ойгун бивольлье и тварям тежка кирия. Я имам къща висока, висока, та чардаклия. Хайдучьчье дума на Петка: - Петко ле, Пенеченине, хайде не, Петко, заведи на госкъе да ти дойдеме, къщата да ти видиме и да ти, Петко поседим!