Мавер на Рада думаше

Текст

Мавер на Рада думаше: - Радо ле, бяла, хубава, я сбирам, Радо, тръгновам на овце, Радо, ще пода, на овце и на говеда. Кога слънцето захода, вратите ще си затваряш, кога слънцето изтица, вратите ще си отваряш, че ходи Димо войвода със девекь мина дружина! Мавер навънка излязе, Рада се назъкь повърна и си вратите закличи. Петлите пяли, не пяли и се на врата потропа: - Стани ни, Радо, отвори, ние сме ваши овчаре, овчаре и говедаре! Мавер ни кехая проводи кърмило да си земеме на овце и на говеда! Кя стана Рада, отвори. Не били тяхни овчаре, най е бил Димо войвода със девекь мина дружина. Рада се назъкь повърна, бърже възглявки нафърли, сички ги наред покани. Сичките наред сеннаха, Димо войвода не сяда. Той си на Рада думаше: - Я казвай, Радо, я казвай Маврово тежко имане! Извади тесте кличове, че влягни в изби дълбоки, отвори пълни сандъци, та си не дарба подари! Кя влязе в изби дълбоки. ма не зе тесте кличове, най си зе сабя френгия, че се на ляво развъртя, дор се на десно обърне - самичек Димо остана. Кя си на Дима думаше: - Да ходиш, Димо, да ходиш, да ходиш и да разправяш как ти си Рада излъгал. та ти вратата отвори по нъщум, по средянъщум!