Прочул се Диман чорбажи

Текст

Прочул се Диман чорбажи от Бяло море до Църно с деветина синове и девекь млади невясти. Събрал е Диман капильо па хи гощава, служава. Сичките наред седяха и Диман и той седяше, седяше и хи гледаше, гледаше, радваше хми се. Сичките ядат и пият и думат и хоратоват. Еринка снаха най-малка, най-малка, та че най-хитра, кя нито яде, ни пие, ни дума, ни хоратова. Димян хи тихом говори: - Булко Еринко, Еринко, Еринко, снъха най-малка, оти не ядеш, не пиеш - шу те е кахър налегнал, ли ти е гозба несгодна? Пък Еринка му думаше: - Дядо ле, Диман чорбажи, я велях да ти не кажа, ма като си ме попитал, я тебе право ще кажа. Я вчера ходих, дядо ле, на студен, бистър кладенец студена вода да налям. Та там си найдах, заварих тридесте млади юнака със три зелени байряка. Тие, като ме видеха, сички ми дивань станаха, сички ми селям дадаха и ме за тебе питаха, питаха и ми рекаха: - Да готви Диман чорбажи до девекь пещи колаки, ялова крава щерица, бъчова вино цървено и варель бяла ракия, че ще дом да му поседим и да не дарба подари. Затва съм, дядо, кахърна, кахърна и касафетна! Още си дума думаха, думаха, хоратоваха и хайдукькьето стигнаха. Булка Еринка продума: - Стриковци, мои стричинй, ели думайте да мълча, ели мълчите да думам! Тие сичките мълькнаха. Еринка вънка излязе, харкома вино изнесе и на хайдукькье думаше: - Хайдукькье, добря ни дохте! Вие за дяда дойдахте, за дяда - Диман чорбажи, ма дядо вчера почина, неска му правим третини, та излях да ве почерпя за дядово ми прощиньнье! И кя ги сички почерпи, почерпи и ги опрати. Като се върна Еринка, дядо хи Диман чорбажи, той си парите донесе, донесе, та ги раздели. На сички даде с прегръща, пък на Еринка - с шиникът и на Еринка думаше: - Булко Еринко, Еринко, Еринко, снъха най-малка, най-малка, та че най-хитра, дето дяда си отърва от тява ръки желацки!