Гьорги се с Рада любиха

Текст

Гьорги се с Рада любиха, любиха, пък се не зеха. Гьорги хайдутин отиде и кя се Рада оглави за Мавра, за кехаята. Мъжка са рожба добили. Пе зачу Гьорги и разбра, той се на Рада покани: Га̀ да е, Радо, га̀ да е, га да е, кога да е, я ще те, Радо, открада, в гората ще те заведам, главата ще ти отрегам! И стана Гьорги, та тръгна със девекь мина дружина, че у Радине отиде и си на Рада повика: - Радо ле, Мавровице ле, Радо ле, кехаице ле, мари, стани ми отвори, та стига вънка да стоя на тява силни дъждове, на тява силни вятрюве! Я пък Рада му думаше: - Шу щеш, Мавре ле, тва вряме? Ти немаш вярен чоляка стадото да му оставиш! И той хи пак заповтори. Кя стана Рада, отвори. не влязе Мавер кехая, ми влязе Гьорги хайдутин със девекь мина дружина. Рада хми тихом говори: Сенните и добря дохте! Гьорги хи отговаряше: - Добря те нахме, Радо ле! Рада баба си думаше: - Земи, бабо ле, дятето да сторя пита голяма, госкьето да си гостиме, госкьето - мусафирьето! Я пък Гьорги хи думаше: - Подай ми, Радо, дятето да видя когог намясва- мяса ли Гьоргя хяйдутин, ли мяса Мавер кехая? Ко мяса Гьоргя хайдутин, я ще го дарба подаря енна ми чанта синчена, синчена, маламосана с рубета и махмудета. Ко мяса Мавер кехая, главата ще му отрега, в кацата ще го насоля, в кацата пре сиреньньето! Той не си юбзе дятето. еми я фати за ръка и си на Рада думаше: - Хайде, Радо ле, със нази в пустата гора зелена! Радина баба думаше: - Земите мене за нея, пък Рада я оставите, че има малко дятенце! Я пък Гьорги хи думаше: - Младо за старо зимаме, старо за младо не щеме!