Имала майка, хранила

Текст

Имала майка, хранила до деветина синове. Чуздата хурка попрела, на чузди хора женала децата да си изхрани, изхрани да ги изгледа, станали момци голями. Де се чумата задала, чумата и хольльерата, та мряли, та вред измряли, сал току един останал - един ми Стоян петимен. И той се болен разболя, та го майка му врицала, врицала и обрицала: - Дигни ми, боже, Стояна, дигни го да оэдравяе! Халаль да ти е, боже ле, ламбала свяш със боят му, ново сребърно кандило! И той я госпокь послуша, та дигна Стоян от гроба. Та расна Стоян, порасна, та стана момче голямо - двадесте и пекь години. Кя му майка му думаше: - Сино Стояне, Стояне, утре е, сино, личен день, личен день, сино, Велидень, другят е още по-личен, още по-личен - Гьоргювден! Ти стани, та се примени, та поди, сино, на цръква, та се прякръсти, помоли. Да не се молиш за мъка, ми да се молиш за здравье. Майка ти ще те подари до шиник желти ялтъньнье, до кило бяли грошове! Той стана Стоян утринта, той стана, та се премени, ма не отиде на цръква, ми наби гора зелена низ тъва Странджа планина, та събра млада дружина. Ходили, шу са ходили, дружина дума Стояну: - Стояне, луда гидийо, като сте село голямо, имате ли млого боляре? Стоян дружина думаше: - Имаме, бельки немаме! И майка ми е болярка, кя има пари готови. Хайдете да ве заведа! И той ги Стоян подведе, подведе, та ги заведе в тяхното село хубаво. Стоян на врата повика: - Мале ле, мила майчо ле, стани ми, мале, отвори, че водя булка под було! Кя му майка му думаше: - Почакай, сино, почакай църната руба да сваля, цървена да си облекам, булката да си посрещна! Кя стана, та хми отвори. Не влязе булка под було, ми влязе Стоян с хайдукъкъе. Кя ги майка му подари до шиник желти ялтъньнье, че ги навънка опрати и на Стояна думаше: - Стояне синко, Стояне, един бе и ти да не бе!