Скарали са се, скарали

Текст

Скарали са се, скарали Стоян с майка си двамата за пусти ниви, чеирье, за един пръстень кантешен. Стоян си на стол седяше, на столът на седянката. От бога книга паннала на Стояново коляно. Стоян книгата четяше и дремни сълзи роняше. Майка му ще го попита: - Сино Стояне, Стояне, оти ми четеш и плачеш, та не ми четеш и пяеш? - Мале ле, мила майчо ле, как да ти чета и пяя, да не ти чета и плака? В книгата писва, мале ле, ти ще ме, мале, откъсаш без деня и без години! - Стояне, синко, Стояне, де се е чуло й видело майка сина да откъса, кат ми си един на майка, един, сино ле, на сърце! Не било мало за млого и той се Стоян оглави, оглави, та се ожени. Остави булче булено, булено, недобулено. Мало е млого походил - цяли ми девекь години. На деветяхът години Гунькя кравите дояше, дояше и ги кълняше: - Крави ле, пусти станали! Сега са девекь години, откак е Стоян забягнал, та бяхте, крави, тридесте, сега сте триста станали! Не мога вейке, не мога ни млякото ви да доя, ни телцяте ви да лъча! Още си дума думаше, още си хоратоваше отдолу иде чуздинче, чуздинче и ябанжийче, той си на Гунькя думаше: - Булче ле, младо, хубаво, имаш ли конак за мене? От га си булка станала. та си бракмата съдрала, съдрала и закърпила? Чуздинче и ябанжийче, сега са девекь години, откак е Стоян забягнал, забягнал, вейке не дойде. Като ме питаш за конак - имаме, бельки немаме, ще пода баба да питам. Кя на баба си думаше: - Бабо ле, бабо старяйко, чуздинче пита за конак - има ли конак за него? - Гуньке ле, булче булено, булено, недобулено, имаме, бельки немаме. Нека ни дойде, булко ле, и наш е Стоян чуздинче, и той по чузди ще ходи! Като го видя баба хи, кя на булка си думаше: - Тва не е, булко, чуздинче, еми е пусто желепче - ха да го, булко, отровим и парите му да земем! - Бабо ле, стара старяйко, как ще го, бабо, отровиш - ми колко мяса Стояна! Кя го баба хи отрови. Стоян майци си думаше: - Нали ти думах, мале ле, че ще ме, мале, откъсаш със деня и със години!