Научило се Жорето, хайде де

Текст

Научило се Жорето, хайде де, късном за вода да ходи, де бре де. И сноще късно отиде, хайде де, късно по месечина, де бре де. Там си Жорето завари, хайде де, тридесте млади юнака, де бре де. Тие, като я видеха, хайде де, сички хи прави станаха, де бре де. Сички хи прави станаха, хайде де, сички хи селям дадаха, де бре де. Пък Тодора хми думаше, хайде де: - И вам иляким, юнаци, де бре де! Тие Тодорки рекаха, хайде де: - Мари Тодоро, Тодоро, де бре де, като сте село голямо, хайде де, голямо село Бейбунар, де бре де, имате ли млого боляре, хайде де, боляре и чорбажии, де бре де? - Юнаци, млади зелени, хайде де, имаме, бельки немаме, де бре де! Татко е баш боляринът, хайде де, стрико е чорбажията, де бре де. Войводата хи думаше, хайде де: - Тодоро, моме Тодоро, де бре де, как ще татка ти извардим, хайде де, извардим да го уловим, де бре де? Пък Тодора хми думаше, хайде де: - Нашта е плявня на краят, де бре де, плявня, та керемидена, хайде де. Татко за слама ще поде, де бре де, подите - уловите го, хайде де! Как ги Тодора излъга, де бре де, излъга, та ги подмами, хайде де. Излъга, та ги подмами, хайде де, та си в плявнята влягнаха, де бре де. Кя ги Тодора затвори, хайде де, затвори, та ги заряза, де бре де. Затвори, та ги заряза, хайде де, че ги Тодора запали, де бре де. Сичките горят и мълчат, хайде де, най-мъничкото хайдучьчье, де бре де, най-мъничкото хайдучьчье, хайде де, той на Тодора думаше, де бре де: - Мари кальмано Тодоро, хайде де, със ръки си ме кръстила, де бре де. Със ръки си ме кръстила, хайде де, пак със ръки ме извади, де бре де! Кя хми Тодора думаше, хайде де: - Юнаци, млади зелени, де бре де, юнаци, млади зелени, хайде де, горите, та изгорите, де бре де!