Манда на прагът седяше

Текст

Манда на прагът седяше, бяла къделька предяше - весела и засмяена. Стоян отдолу идяше, отдолу отде овцяте - кахърен и касафетен. И кя го Манда попита: - Стояне любе,Стояне, оти си жален-кахърен, кахърен и касафетен? Стоян на Станка думаше: - Жален съм, Мандо, кахърен, че ни е лишан станало - дали е,Мандо,за мене, ели е Мандо, за тебе: овца ми ечи в егрекът, ечи, Мандо ле, и близни! Пък кя му Манда думаше: - Немой се пукай, Стояне! Ние сме млого в боллукът, дано е, холам, за дяда, за дяда, още за баба! И Стоян стана; та тръгна и на овцяте отиде. Манда я здрава остави. Манда се зави за рожба, та се е вила, мъчила три деня и три вечера - нито се дяте родява, нито майката умира. Мандина майка седяше над Мандиното възглавье и се на бога молеше. молеше и се врицаше, врицаше и обрицаше: - Дигни я,боже,да стане, халаль да ти е,боже ле, ламбада свящ със боят хи! Стоян и той се врицаше: - Дигни я, боже, да стане - халаль да ти са,боже ле, два овни по двя години!