Мари Еринко, Еринко!

Текст

Мари Еринко, Еринко! Еринка са я искали през девекь села в десето, на десетото да седи. Еринка плаче, не рачи. Братец хи сила правеше: - Земи го, сестро, земи го, че е момчето хубаво, и на хубост е хубаво, и на работа работно! И не е млого делеко - и я зех булка делечна: гъто за булка ходехме, вишни чоряшки цветяха и благушките ябъльки, та ги сватове кършеха и си гуглите кичеха. Гъто от булка идяхме, вишните бяха втасали, вишните и благушките, та ги сватове беряха и си децата миряха. Еринка дума батком си: - Не ща го, братле, не ща го! Я сноще легнах, та заспах и в съня видях лошав сън: че Милуш града градяше, та с белило го бялеше и с кървило го кървяще. На градовето стояха до два ми църни гарвана. та се двамата кълвяха. Братец хи тихом говори: - Земи го, сестро, земи го! Градовето са сватове, белилото е хубаво. кървилото е истовно - гарваньньето сте младите!