Мандина баба седяше
mandina baba sedyashe
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Мандина баба седяше отвънка на хоратъта и на комшийки думаше: — Сега е енна година, от как сме Манда довеле, веке се Стоян букти́са и бивольлято яктиса къта день дърва да кара, къта день бра́шно да меле, огьнет ня сме зариле, кандилет ня изгасиле, от го́ске, от познайнице, от Мандините ронини! Манда от о́да идя́ше, кя чу баба си шу рече, и си във къщи отиде, та се над люлька наведе, и си дятето нахрани, че на бербе́рин отиде, руса си ко́са острига, и се във къщи върнала, събляче сини чукмане, надяна дрехи хайдушки, че наби го́ра зелена, та събра вярна дружина. Девекь години ходила, ходила, хайдутовала, на десетата година Манда се в се́ло въ́рнала, пряш Стоянове минала, пряш Стоянови до́рове, мо́мченце стои на дори, Манда мо́мченце попита: — Мо́мченце, малко юначе, ми тука ле е баба ти? Пък мо́мченце хи отвърна: — Баба се вчера помина, днеска сме баба гро́биле!
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →