Прочул се, мале, млад Стоян

Текст

Прочул се, мале, млад Стоян низ тава го́ра зелена, не може пиле да фръкне, каму ле пътник да мине́, на два го друма вардяха, на третият го фа́тиха, та го завеле, завеле, на поп Ирином до́рите, поп Ирин има двя моми, третата Ружа снахица, мо́мите дори мятяха, Ружа сметите фърляше и на Стояна думаше: — Стояне, хаидутине ле, утрина ше те убя́сят, на царювите дорове, царица сеир да гледа и царювите дечица. Ня ле ти е мило, Стояне, за живокь и за бяльлят свят? — Ружице, сна́ху по́пова, ня ми е мило, Ружице, за живокь и за бяльлят свят, я се на живокь отживях, ми ме е млого мързя́ло, га видя човек убясен, че му е риза кирлива, че му е чембе́р разрошен, та ше те моля, Ружице́, да ми ризата опереш, главата да ми омиеш, с гребень да я разрешеш, та га ме утря убясят, да ми се риза бяляе, да ми се перчем витряе!