Мари Манушко, Манушко

Текст

Мари Манушко, Манушко, Манушко, блага благушко, млого ти здравье, Манушко, от Нейча баш боляринът, от синатог му Перфана - ще дойде да те поиска! Яко го земеш, не земеш баре му китка накичи, накичи, та му проводи със дванадесте ялтъна, със тринадесте рубета! - Мале ле, мила майчо ле, стара си,ма си глупава, малка съм, ма съм по-хитра. Я ко му китка накича, накича, та му проводя, как ще хората да рекат - че кя го рачи момата, пък майка хи го не рачи! Още си дума думаха най слюмниците дойдаха Манушка булка да земат. Слюмници влизат навътре, Манушка навън излязе, та си в градинка отиде и си на сливка думаше: - Сливко ле,посестримко ле, сведи си,сливко,връшлето поясът да си наклича, сливко ле,да се обесям от майчини ми гряхове! И кя си сведе връшлето, та си поясът разпаса, разпаса, та го накличи и се Манушка обяси. Майка хи вънка излязе, като си виде Манушка, разплете коси до земя, издаде силни гласове, силни гласове до небо, викнала, та се препяла.