Сноще са Станка главили

Текст

Сноще са Станка главили за момче, за ябанжийче, ябанжийче, от друго село. Станкина майка думаше, Станкина майка на Станка: - Земи го,Станко,тва момче - той е момчето хубаво! И кя се Станка излъга, излъга, та се оглави. Съмнало сутрин в недяля, Станкина майка думаше: - Станко ле,мари хубава, праматар дойде в селото. Ти поди, Станко, попитай носи ли бяло белило и още труцко кървило, да земеш, да се белосаш, белосаш, още кървосаш, че на хорото да подеш! Кя стана Станка, отиде. Кя не го Станка попита носи ли бяло белило и още труцко кървило, еми го Станка попита: - Учо ле,Димо чорбажи, ти като ходиш редома, редома, редом селата и на тва село ходиш ли, дето ме майка оглави за това момче чуздинче, чуздинче, от друго село? Хубаво ли е момчето, сгодна ли му е тайфата? Той хи учо хи думаше: - Станко ле, мари хубава, момчето не е хубаво. Дваж го е вода бродила, триж го е мечка газила! Станка учум си думаше: - Учо ле, праматарю ле, носиш ли църна утрова? Я пък учо хи думаше: - Та нося, бельки не нося, ала я скъпо даваме - за пара ялтън даваме, не можеш да я прекупиш! И кя се върна във къщи, та си зе въже поружье, че си в градинка излязе та се Станчето обяси.