Мари Радо, бяла Радо

Текст

Мари Радо, бяла Радо, що бя толкоф зла зимата, зла зимата, поморли́ва, та помори говедата, говедата и овцятя, останаха овчярето, овчярето с кава́лето, говеда́ре с крива́ците, отидаха на хорото, засвириха жално, милно, жално, милно за овцятя, за овцятя, за кравите, и по-милно за мо́мите, гиди́цките малки мо́ми, шу хубаво дето ходят, гиздаво дето носят, все зелено и цървено, бяла Рада все кникато. Петко даде Ради пръстень, да го чака три години, дурде иде на гурбетли́к, на гурбетли́к, на Цариград. Ня го чака ни три дене. Тъмьнь Рада на църквата, на църквата, под венчило, гержи́к Петко от конь слязе, от конь слязе, вътре влязе, на булката проговаря: — Давай, Радо, шу си зела, шу си зела, дет съм давал, дет съм давал и залагал, златен пръстень за педесекь, вити гримни за шеесек! — А бре Петко, гержи́к Петко, кой те видя, че ми даде, докарай си шаха́ткето, дет видели, че си давал! Мари Радо, бяла Радо, шеха́ткя са ясни звязди, испа́кькя е месечина!