Остана Вълчо сираче

Текст

Остана Вълчо сираче, от денет от молитвите, та го леля му изгледа, леля му я́ловицата, леля му удовицата, та стана момче голямо, двадесте и двя години, и го леля му оглави, за баш момата в селото, за Янка хубавелката. Мало са млого одиле, година и половина, и мъжка рожба добиле, Янка се болна разбуля, Вълчо хорото о́деше, хорото на хорището, гъ́рнето в ръка държаше, тие му жени рекаха, че Янка ляжи, умира. Вълчо се пусна от хо́ро, гърнето в земя удари, право пря Янкя отиде и си на Янка думаше: — Ти като ляжиш, умираш, мене на когук оставяш и нашто мъжко дя́тенце? — Да ходиш, Вълчо, да ходиш, дорде ми найдеш ликата, ку ня ми найдеш ликата, баре ми земи името, та га на нея повикаш, пък да се сятъш за мене! Още двадесте немаше, двадесте, четеридесте, тие го Вълча викале созополските гъркини, та му ергенлъ́к втаксале, и той се Вълчо оглави́.