Остана Вълчо сираче
ostana valcho sirache
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Остана Вълчо сираче от денят, от молитвите, от Янькините молитви. Та ходил, та сираковал, та го леля му изгледа, леля му и калеко му. Та стана момче голямо - двадесте и пекь години. Че го леля му оглави, леля му и калеко му за баш момата в селото - за Янка хубавелката. Мало се млого водили цяли ми девекь мяшеца и мъжка рожба добили. Янка се болна разболя от върла рана болежка. Вълчо хорото водеше, хорото на хорището, гърнето с вино държаше. Жени на Вълча рекаха: - Вълчо ле, горко сираче, ти тука водиш хорото, пък Янка лежи умира! Вълчо се пусна от хоро, гърнето в земя удари, право пре Янька отиде над Янькиното възглавье. Златно ветрило държаше, Яньки лицето хладяше, дремни си сълзи роняше и си на Янька думаше: - Яньке ле, хубавелко ле, ти, като лежи, умираш, ми мене когог оставяш и твойто мъжко дятенце - кой ще го,Янке,развива да го хубаво повива? - Вълчо ле, горко сираче, кя майка ще го развива, хубаво ще го повива. Я пък ти, Вълчо, я пък ти, да ходиш да сираковаш дорде ми найдеш ликата. Ко ми ликата не найдеш, баре ми земи името - и нея Яньке да думат!
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →