Стоян Мариньки думаше
stoyan marinki dumashe
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Стоян Мариньки думаше: -Любе Маринко, Маринко, ти, кат си на три венчила, кой те най-хубаво гледаше, коя е любе най-вярно, най-вярно и най-сговорно? Кя му Маринка думаше: - Любе Стояне, Стояне, я велях да ти не кажа, ма чинким си ме запитал, я тебе право ще кажа - да не се нящо докачиш! Първо ми любе, Стояне, той беше млого сиромах, сиромах, селцки говедар. на рамо дърва носеше, по ока брашно свърташе, та си децата хранеше, ма вечер, кога дойдеше, във уста мед ми носеше! Второто любе, Стояне, той беше млого болярин. С колата брашно мелеше, с колата дърва носеше, ма беше млого зильлярин. Той вечер, кога дойдеше, мене на ръжен печаше, децата вънка пъдеше! Я пък ти,любе Стояне, твойто е неизказано и още неиздумано! Кога навънка излязеш, на брашно бялег оставяш, на манжа лишан се туряш, пък мойте дяца, Стояне, кога се в къщи завърнат, тие за манжа прегледват!
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →