Мари Тодорко, Тодорко

Текст

Мари Тодорко, Тодорко, Тодорко Узунгьоргюва! Оглавила се Тодорка за момче от Дюлгерлия, за жемеренско свинарче, за Нане, за Добрюолу. Мало се млого водили - от енна до двя недяли. Наню на Стамбул отиде вървешки свиньнье да кара, вървешки, та жемеренски. Отиде Наню не дойде, кя му Тодорка наръча: - Млого му здравье на Нане, да дойде годеш да пием, ли да си земе лишанът - дванадестето ялтъна, тринадестето рупове! Наню хи върна хаберят: - Млого хи здравье Тодорки, я нема вейке да дойда! Тва не са мохи ялтъньнье, еми са на субащатог, субашът - жемеренцкият. Той хи ги даде по севда, да знае Тодорка да повни, че кат бе малка глупава, кя му на скутът седяще, църни стафиди ядяше. Не било мало за млого, не било за забавено. Научило се Жорето късном за вода да ходи, късном по месечина. Снощи по-късном отиде, та там си найде, завари субашът - жемеренският. Субаш си конят пояще и на Тодорка думаше: - Мари Тодорко, Тодорко, Тодорко Узунгьоргюва, не те преляга, Тодорко, в харманът коне да караш, бяла пшеница да вършеш, ми те преляга, Тодорко, на висок чардак да седиш, тенька коприна да предеш, желти ялтъньнье да нижеш! Кя му Тодорка отвърна: Субащо жемеренцкият, и тебе не те преляга субашлък и ти да правиш, ми те,субашо,преляга от гора в гора да ходиш качури свиньнье да пасеш, свински царвуле да носиш, синчена гайда да свириш. Субашът дума Тодорки: - Тодорко Узунгьоргюва, Узунгьоргюва дъщеря, чу ли, Тодорко, разбра ли, че е бузгунлук станало, бузгунлук - бузгун години? Чорбажиите ще сбират, ще сбират да ги обясят, и твоят татко ще вземат, ще вземат да го обясят. Кажи, Тодорко, таткум си, той нека дойде в Жемерен. Я имам темно яхърье, дето си вкарвам кончето. татка ти да го окриям! И той татко хи отиде, та го в яхърье турили, турили да го укрият. Субашът моми проводи, проводи и хми наръча: Поди Тодорка викайте, думайте, прядумайте я, лъжите прялъжите я, право хи не казвайте, че той я вика субашът, ми на Тодорка кажите, че той я вика татко хи на субашкото кафене! Думали, предумали я, стана Тодорка отиде. Като Тодорка вѝдеха сички хи прави станаха, сички хи селям дадаха, сички хи мегдань сториха. Тодорка влязе навътре и тъпъньньето забиха. Като Тодорка турчеха, дор девекь зурни свиряха, девекь тъпаньнье тупкаха, да хи се гласът не слуша. През девекь врати минаха, през девекь врати, ходай. Тодорка плаче, не рачи и на татка си думаше: - Давай, тате ле, наддавай, вярата да ми отнемеш, вярата - христенлията!