Углави́ла се Тодора

Текст

— Углави́ла се Тодора за мо́мче, за же́меренче, за жемеренско свинарче, за Нане, за До́броолу. Наню на Стамбул отиде, сурия сниньня да кара, Тодо́ри сре́бро да купи, да дойде гла́веш да пият. Отиде, веке ня дойде. Тодора книга изпи́са, изпи́са, та я проводи: — Де да е На́ню да дойде, да дойде, гла́веш да правим, на хубавият Велидень, на хубавият личен день, ле ше му върна лиша́нът, двана́десето ялтъ́не, трина́десету рубе́та! Наню хи върна кършилък: — Нека се глави Тодора, глави Тодора и жени, я нема веке да дойда, тва ня са мои ялтъ́не, ями са на су́башеток, су́башът жемеренинът, я е Тодора разбирам, че ходи със су́башето. Тодора ходи за о́да, су́баш си конет пояше и на Тодора думаше: — Ня те, Тодоро, пряля́га, на гюре нива да женеш, ми те, Тодоро, пряляга, на висок чардак да седиш, бяла коприна да предеш, жълти ялтъне да ни́жеш! Пък Тодора му думаше: — И тебе ня те пряля́га, в Же́мерен да субашо́ваш, ми те, су́баши, пряля́га, низ го́ра в го́ра да ходиш, таткум свиньнята да пасе́ш, с писана гайда да свириш! Тодора ходи за о́да, субаш на дугень седя́ше и на Тодора думаше: — Чу ле, Тодоро, разбра ле, че е бузгунлу́к станало, бузгунлу́к, бузгу́н година, чорбажи́ите ше сбират чорбажи́цките дъщери, и тебе, Жо́ро, ше земат, речи, Тодоро, таткум си, нека си впрегне колата, да те в Ехало́ доведе, там ше те, Жоро, укрием! Каза Тодора таткум си, и той си впрегна колата, та я в Ехало́ заведе. Субаш таткум хи думаше: — Хайде си впрегни колата, та си се върни в Же́мерен, ние Тодора искаме. Като Тодора турчеха, девекь тъпане бияха, и девекь зурли свиреха.