Нашила Йова, нашила
nashila yova, nashila
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Нашила Йова, нашила, нашила голям дукатник, нашила - ненадянала, та че се Йова разболя, разболя - тежко разлежа. Кя на майка си думаше: Ще умра,мале,ще умра, ще умра млада зелена! Та кога умра,мале ле, мале ле,да ми надянеш новичкият ми дукатник: до гробье да го понося, до гробье - до кеўрьето! Че га се върнеш от гробье, мале ле,да го закачиш на нашта вишна чоряшка, на нашта блага благушка. Силен ми вятър, га духне от море,мале, от поле, дукатникът ми ще эвънне, пък ти,мале ле,ще речеш: "Дали е Йова хубава - със мальки моми от вода, ли със голями - от хоро?"
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →