Галили са се,галили

Текст

Галили са се,галили Желю и Мара двамата от малки дору голями. Я га голями станали, Желю си дугень остави в Созополе да поде. Отде Марине замина и си на Мара думаше: - Маро ле,мари хубава, да ходиш, Маро, да ходиш, да ходиш мене да чакаш! Я в Созополе ще пода малко бакаллък да правя, да сбера желти ялтъньнье, че га се върна,та дойда, тогава ще се оглавим. И стана Желю, та тръгна. Като в Созополе отиде, Желю хи прати армаган. Доде армаган престигне и кя се Мара оглави за момче за незнайниче. Марина кака плачеше, плачеше и нарядаше: - Маро ле, сестро по-малка, по-малка,че по-хубава, като си у нас отидах, та си диплите раздиплих, Маро ле,та се премених със два кникати чукмане на сватбата ти да дойда. Че кат се,сестро,размислих, че в петък сватба не правят, в петък, нито във събота - сватба се прави в недяля!