Стоян Тодорки думаше
stoyan todorki dumashe
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Стоян Тодорки думаше: - Любе Тодорко, Тодорко, гледай ме, нагледай ми се, люби ме, налюби ми се, ала ми севда не фърляй, че е севдата лошава! Който от севда загине, попове не го препяват, роннини не го желяет, за душа не му раздават, земята не го преима. Че я, любе ле, ще пода, ще пода кяр да кяровам и може да се забавям. И Стоян стана, та тръгна, отиде кяр да кярова. Мало се, млого забави - цяли ми девекь години. На десетяхът години Стоян се назъкь повърна, та си във село отиде. Като отатък идяше, отде гробьето подмина, та си кончето разяхна, та че го Стоян завърза за енно ново кеурье. Конче му жално завищя, та си кеурье извади. Излязе бяла Тодорка и на Стояна продума: - Любе Стояне, Стояне, дай ръка да ти полюбя и да ти, любе, посеннам на твойто десно коляно - дано ме земя приеме! Девекь ме пъте гробиха, девекь ме попа препяха, пак ме земята не пряе.
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →