Тонка у кака си отиде

Текст

Тонка у кака си отиде. Като я виде кака хи, турили лябът да ядат и си на Тонка думаше: - Сенни, Тонко ле, да ядем! - Не ми си яде, како ле, мойто се сърце наяло, с црън се е катрань наляло. Я ще се,како,разболям и скоро, како, ще ўмра! Кя хи кака хи думаше: - Ми дума така, Тонко ле, че е от бога грехота и от хората срамота! И Тонка стана, излязе, та си във къщи отиде, че на майка си думаше: Постилай, мале, настилай на длего и на широко, туряй възглавье високо, да легна, да отпочина и още да оздравям! Още си дума думаше, Пагона влязе отвънка. Тона Пагони думаше: - Мари Пагоно, Пагоно, няли си чула, разбрала хабер за войниците - скоро ли ще хи разпуснат, да дойде моят главеник, да се със Петка видиме, на жиокь да се простиме, че я ще скоро да умра? Мѝ дума, Тоно, такана! Я слушах вчера жените, че наборът го волнили и Петко дошъл във Бургас. - Що ли ме лъжеш,Пагоно, ли да ми сърце правите? Кя на майка си думаше: Стани ме, мале, примени, та ме на хоро заведи. с хоро ресикь да сторя! - Как да те,Тоно,пряменя, като си болна легнала? - Калинка ще ме пременят, Калинка с Манда и двяте, на хоро да ме заведат! Като хи дрехи изнели и хи пръстенят турили, кя си очите подбели и богу душа предаде.