Настасе, Настас чо́рбажи

Текст

Настасе, Настас чо́рбажи, знаеш ле, Настас, по́вниш ле, когато бяхме мо́мчета, момчета, бичкижийчета, су́башки дъ́ски бичехме, дъмгажии си немахме, ти ни бя дъмгажията, на дъска дъмга туряше, на десекь енна зимаше, полвината хи крадяше, та еи о́дер'я градяше, да ти доходът, доходът турците от кона́ците, гърците от чарда́ците, и хара́чето дойдоха, хара́ч'ято ни да сбират, немахме пари да платим, та ти ня Настас накара на хубавият Велидень, на хубавият личен день, гъто мо́мите играят, мо́мите с бяли хустане, булките с'сини чукмане, пък ние в да́мът ляжахме, и пряс дува́рът гле́дахме, и се на бога моляхме, летни ни, боже, летни ни, летни ни лятна росица, да се гората разлисти, да съвне лято проля́то, и хайдуткето да тръгнат, ние с хайдутке да по́дем, Настаса ше уловиме, уловим, да го вързе́ме, голями клади ше сберем, сберем, ше ги запалим и ше Настаса опече́м, като ми ягне гюргьоско, гюргьоско и панагирско, го́ри се, Настас, пе́чи се, го́ри се, Настас чорбажи!