Настас ле, Настас чорбажи

Текст

- Настас ле, Настас чорбажи, повниш ли, Настас, энаеш ли, когато бяхме на заман, на заман, на годините, момчета бичкижийчета? Субашки дъски бичехме, ти ни бе дамгажията, ти хми дамгата туряше, полвината ги крадяше, та ги одерье правеше в голямо Граматиково, турците да кондисоват, турците от конаците, гърците от чардаците. Повниш ли, Настас, знаеш ли, кат дойде, Настас, личен день, личен день, Настас, Велиден и по-личен Гьоргювден? Момите хоро сториха, момите с бяли хустане, булките с сини чукмане, момчета с теньки каваде, пък ти хорото водеше, хорото на хорището, цървена кърпа държаше, с килото вино пияше, чифте ти гайди свиреха, чифте тъпаньнье тупкаха. Ние в хапъзът лежахме, дето си вкарваш конето, концките лайна тъптяхме, през процепьето гледахме и ти се, Настас, молехме: - Пусни не, Настас, пусни не, във село да си подеме, че й ние жени имаме, и ние дяца храниме! Пък ти ни, Настас, думаше: - Шу хи загорци преляга и тие жени да имат, и тие дяца да хранят! Лежите, гиди загорци, лежите, да изгниете, борчове да си платите! Ние се богу моляхме: "Летни ни, боже, росица, огрей ни, ясно слънчице, гората да се разлистне, разлистне да се зашуми, млади хайдукькье да тръгнем, да фатим Настас чорбажи, на ръжен да го опечем и пясня да му изпяем!" Де стоял госпокь, та слушал. Ситна ми роса поросна, че огря ясно слънчице, та се гората разлистна, разлистна, та се зашуми, ние хайдукькье тръгнахме. Та те, Настасе, фатихме на Баба Дина пре мостът и те на ръжен печеме на Колуница под брестът. Окол ти хоро играем и ти пяснята пяеме: "Настас ле, Настас чорбажи, печи се, Настас, печи се като ми ягне гьоргьовско, гьоргьовско и велиденцко, като ми пиле петровско! Че кога видиш чуздинче, чуздинче лудо, та младо, да не го, Настас, закачаш, че не му знает сърцето какво е църно станало! Настас ле, Настас чорбажи, чуй дембелекът де бие в голямо Граматиково!"