Поял бе Хресим, попил бе

Текст

Поял бе Хресим, попил бе със попът - папа Ивана. Хресим на попът думаше: - Попе ле, папа Иване, я сноще видех лошев сън, насъне като наяве: насъне видях татка си, че ме е служил ракия, та ми сърцето изгори, сърцето и жигерето - дали е за зло, за добро? Попът на Хресим думаше: - Хресим ле, Хресим чорбажи, за зло е, Хресим, за зло е, за эло е, не е за добро! Още си дума думаха, отвънка хора сгълчаха и за Хресима питаха - де седи Хресим чорбажи. И Хресим хми се обади, обади, вънка излязе. Тие на Хресим рекаха: - Добър день, Хресим чорбажи! - Дал добро и добря дохте! - Добря те нахме, Хресиме, ма по-добре да те не нахме! Хресиме, чорбажию ле, имаш ли въже поружье да подем горе на йозът, на йозът на говедата, юнчета да си фатиме, юнчета ненаучени? Той хми въжето донесе. Тие си Хресим фатиха, наэъкь му ръки извиха и го нататък забраха, отвън го село извели и на Хресима думаха: - Повниш ли, Хресим, знаеш ли, кога ти къща правихме, та ни сметката не стори и ни платката не даде, платката - гундулукчицката? Пък той хми Хресим думаше: - Хайдете да се върнеме, ся да ви платя сметката! Я пък тие му думаха: - Сега ти не щем платката, ми ти искаме главата! И си Хресима заклаха.