Стоян на Златка думаше

Текст

Стоян на Златка думаше: Златко ле, праматарко ле, стани се, Златко, примени да подем на колибата. Очуменето втасаха - жетваре да обидеме, да видим оженаха ли ги. Станали, та са тръгнали, минали ряка Карамлък и въз Прийово пряели. Стоян си конче яхаше, Златка подире вървяше, дятето в ръки държаще. Стоян на Златка думаше: - Златко ле, праматарко ле, подай ми, Златко, дятето на конят да го поносям! Я пък Златка му думаше: - Любе Стояне, Стояне, как да го подам, Стояне, като ме дайма нападаш, че не е твое тва дяте! - Златко ле, праматарко ле, та мер като ти реках, та нема да го забравиш? На колибата стигнали, легнали, та са заспали. Чоляк на врата повика: - Стояне, чорбажию ле, стани ми, холам, отвори, ние сме хора хубави! Якуб ни Яго проводи да дойдеш, че му трябоваш. Стоя на Златка думаше: - Стани му, Златко, отвори, че ми на Иван намясва, уйка Ивана - брата ти! Като хми Златка отвори, не вляха един и двама, ми вляха до деветина. Златка зад врата стояше, един я грозно погленна, пък друг хи страшно продума. И си Стояна фатиха, фатиха, та го вързаха и го нагоре забраха, нагоре, та въз Прийово, низ Прийоските усойки. Златка подире вървяше, та си торбата носеше, торбата със гиздилото и редът със катерките и хми се милно моляше: - Хайдукькье, бракькье да ми сте, пусните, холам, Стояна! Халаль да ви са, хайдукькье, торбата със гиздилото и редът със катерките! Тие на Златка думаха: - Златко ле, праматарко ле, земи си, Златко, торбата, торбата със гиздилото и редът със катерките и вър си гледай децата! Ние Стояна търсехме, търсехме и го найдахме! И го Стояна завели между Прийово и Конак, та го Стояна заклали. Кат го Стояна коляха, коляха и му думаха: - Напасе ли си, Стояне, овцяте и говедата низ колоските мерии, низ Прийоските поляни - Стояне, та постигна ли ти!