Спаното книга изписа

Текст

Спаното книга изписа, изписа, та я проводи в голямо Граматиково до Желя и до майка му, до Дима, до Димкоолу: "Млого му здравйе на Желя, на Желя и на майка му! Димо мокаякь да стане. Желето да ми проводят в дугенят да ми поседи и в голямото кафене, доде на Стамбул да пода, да пода и да се върна, гемийка да си разтварям, гемийка – бегликь железо. Прамакье да си прякупя, дугенят да си огиздя и голямото кафене!" Желюва майка думаше, Желюва майка на Желя: Ми ходи, Желю, в Василько! Спаното ще те излъже, излъже да те оглави за Денка, дъщерята си! Желю майци си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, мене ми се Денка потресе, кога бях у тях бакалче. Гато ми огънь подаде цигаро да си запаля разпаса и гошоглава! И стана Желю, та тръгна. Най къртицата подигна в къщи, та зад вратата. Като в Василько отиде, още от конят не слягнал, още "добър день" не рекъл, още в дугенят не влягнал, Спано го с чаша посрещна, със чаша вино стоплено и си на Желя думаше: - Земи го, Желю, изпий го, че ся си, Желю уморен, уморен, Желю замръзен, та да се, Желю, затоплиш! Като го Желю изпива и богу душа предаде.