Остана Иван сираче

Текст

Остана Иван сираче от денят от молитвите, та го майка му изгледа, та стана момче голямо. двадесте и пекь години. Кя го майка му оглави за мома от друго село. Крийма му дрехи съшила, крийма калезма пратила, пък те се с Рада галили цяли ми до три години. Иван за булка тръгнова, Рада за вода ходеше с каладисани харкоми и на Ивана думаше: - Иване, първо любовье, честита да ти е булката! Иван на Рада думаше: - Радо ле,мари хубава, от тебе да е честита, ма от господа да не е! Иван от булка идяше, Рада майци си думаше: - Врява се,мале,зачува тука отвънка селото, да подеш,мале,да видиш каква се врява зачува? Кя се майка хи излъга, эскиси ванка излязе да види шу е за врява. И кя се Рада разпаса, разпаса пояс копринен, че влязе в долна градинка, та се с пояс обяси на тяхна вишна чоряшка. Иван във цръква влизаше и камбаната биеше, че си се Рада обяси. Иван попове думаше: - Попове и деспотове, не пяйте за венчаваньнье, ми пяйте на препяваньнье! И я при Рада ше легна - копайте до два гробове! Иван си ножат извади, та се в сърцето удари.