Рада в градинка седяше

Текст

Рада в градинка седяше, в градинка, под зарзалинка, под бял ми цървен трендафел, под моряво люляче. Сипан си ръкав везяше, везяше, та го бабчеше, бабчеше и го капчеше. Най Иван оттам замина и си на Рада думаше: - Радо ле,на помабук ти! - Дал ти бог добро, Иване! Иване, любе Иване, нъстена ли се оглави за друга от друго село, за друга - за по-хубава? Иване, любе, Иване, носи ли мойта премяна, ходи ли моят ситен ход, гледа ли мойто гледаньнье? Иван на Рада думаше: - Радо ле,изгоро ле моя, не носи твойта прямена, не ходи твоят ситен ход, не гледа твойто гледаньнье! Рада на Иван думаше: - Иване, любе Иване, подай ми остро ножленце ябълка да си разрегам, устата да си разквасям, сърцето да си разхладям! И той хи ножат подаде, кя не разряза ябълка, еми се в сърце удари и легна Рада, та умря. Иван постоя, погледа, порони сълзи два реда, че юбзе остри ножове, та се във сърце удари, че си на Рада думаше: - Лежи, Радо ле, да лежим! Дето ще плаче твоята майка, нека да плаче и мойта! Дето ще копат един гроб, нека да копат два гроба! Дето ше пяе един поп - нека да пеят два попа!