Остана Станка сирота

Текст

Остана Станка сирота от денят от молитвите без майка още без татко на баткови си дворове. Та я батко хи изгледа, батко хи и булката хи. Га хи се кара батко хи - буля хи нищо не знае; га хи се кара буля хи - батко хи нищо не знае. Та расна Станка, порасна, станала мома хубава, мома на двайсет години. Енна ми утрин в недяля Станка ранично станала, та си главата омила и си косата вчесала, равни си двори измела, сметите вънка фърлила. Като надалеч погленна - голяма сватба идяще, голяма сватба - болярска. Кя на бате си повика: - Излези,бате,да видиш каква се сватба задава - от друго село във нашто! Коя ли ще е честита на болярско място да поде? Той хи батко хи думаше: - Станко ле, мила сестрице, до сега сичко криехме, и сичко скришом правехме, ма вейке скрито не бива: тази е сватба за тебе - ние те крийма главихме, главихме, сестро, дадахме от нашто село на друго. Мястото харно,богато, момчето младо, гиздаво, ала е глухо и нямо - не може дума да каже, не може дума да чуе! И Станка викна, препя се: - Боже ле, милни господи, боже ле,ми няли стига двайсет години сираство, та и оттук нататък пак тегло! Още си Станка думаше, плачеше и нарядаше и сватбарето стигнаха. С девекь я була булили и кя ги Станка кънеше, кънеше, та ги фърляше. На десетото пристъпи Станкина млада кръстница и си на Станка думаше: - Станко ле,млада кумице, девекь ти була прощавам, ма десетото - не ти го! Още си дума думаше, зетят от конче продума и си на Станка думаше;: - Станко ле,горка сирота! До сега беше злочеста, от ся нататък - честита! Станкини зълви кънеха тяхните тежки нанизи, та ги на Станка даваха, че хми е булка праветна. Станкини свекър, свекърва отвънка Станка срещнаха с шиник жълти ялтъньнье, та ги сираци даваха, на сираци и на сирмаси - че хми е булка праветна.