Радка Момчила думаше

Текст

Радка Момчила думаше: – Любе Момчиле, Момчиле, любе ле, ще те попитам: вечер си ковеш кончето, ковеш го за четери хийльеди, утрин ти конче пак босо, пак босо и охромено – де ходиш, къдя отиваш, пък си на мене не казваш? Момчил на Радка думаше: – Радке ле, любе ле мое, като ме питаш да кажа, да кажа, да те не лъжа! Я ходя, Радке, я ходя на Стамбол града голяма. Там любя, Радке, там лъга цар Костадиновата дъщеря – Мария бяла гъркиня: любя я и ще я зема, пък тебе ще те парясам с двяте малки дечица, да ходиш мила, не драга! Радка му нищо не рече, кя писа книга голяма, крийма я царюм проводи. Цар Костадин книга получи, получи и я прочете: "Царю ле, цар Костадине ле, опустяло ти царството, царството, господарството, кога не можеш да фатиш Момчила млада войвода! Той люби бяла гъркиня – твоята щерка еннинка. лъже я, че ще я земе. И къта вечер дохода във твойте, царю, дворове и утрин рано излиза! Той не ще Мария да земе, че има жена и дяца! Ти си дворите заварди да фатиш Момчил Юнака! От сабята му не бой се, не бой се, не страхувай се, я ще я с крушунь залепя." Царят си двори заварди, заварди, Момчил залови. Момчил си дръпна сабята – сабя от кания не мърда! И Момчил фтърти да бяга. Хем бяга Момчил и кълне, и кълне Радка хубава, че го е Радка издала и му е сабя заляла!