Остана Стоян одовец

Текст

Остана Стоян одовец цяли ми до три години със двя ми мальки дечица, дечица клети близнаци - Радко и Радка двеньките и двяте на три мяшеца. Походи Стоян, походи дечица да си изгледа. На четвъртата година затърси да се ожени, затърси и я намери, намери мома Калинка. В петък се Стоян оглави, в събота Стоян преходи, в недяля се Стоян ожени, че в понедялник утринта той си на нива тръгнова и на Калинка наръча: - Любе, Калинко, Калинко, Калинко, второ венчило, я ще на нива да пода, църни угари да ора, бяла пшеница да сяя, пък ти дечица ще пратиш Стоянум ляб да донесат. И кя дечица проводи Стоянум ляб да занесат. Занесли и върнали се. Влягнали в долна градинка и се двяньките гушнали, гушнали и са заспали. Калинка дошла от вода и хи и двянки заклала, че ги в мазата зарила. Малкият бивол продумал: - Стояне, чорбажию ле, ти ореш църни угари и сяяш бяла пшеница, пък Калинка сичко нареди - двянките дяца заклала и ги в мазата зарила! Стоян бивольлье разпрегна и си във село отиде, че на Калинка думаше: - Любе Калинко, Калинко, Калинко, второ венчило, де са, Калинко, децата, та се по двори не видякь? - Любе Стояне, Стояне, Стояне, първо венчило, я, като дойдах от вода. найдах ги й двяте умряли. Стоян Калинки думаше: - Калинко, любе Калинко, казвай по-скоро децата! Запали ламба морена, морена, дивизиена, та слягни ниско в мазата, изкарай дремни дечица! Любе Калинко, Калинко, защо съм ходил одовец дечица да си йзгледам! Изкарал ножле сребърно, та си Калинка заколи, че и него си удари - да гледат мало й голямо.