Калинка двори метяше

Текст

Калинка двори метяше и дремни сълзи роняше, двори си люто кълняше: - Двори ле, пусти станали, двори ле, и пометени! Сега са девекь години. откак ви мета и китя - нито ни госкье доходат, нито на госкъе ходиме! Никола иде отдолу, той зачу булка Калинка и на него му домъчня. Той на Калинка думаше: Любе Калинко, Калинко, ти стани утре сабахлен: запретни бяли ръкаве, омеси тясто голямо, опечи бяли колаки, че земи, та се примени с лефтерцката си прямена, че ще на госкье да подем на майчинем ти селото - с майка си да се видите, с майка си, още със татка! Станала рано Калинка, омеси тясто голямо, опече бяли колаки, че се премени, пребели с лефтерцката си прямена и са на гостье тръгнали. Вървяли, шу са вървяли, минали поле широко, набили гора зелена. На пъкь двамина срещнали, двамина на сиви коне, двамина с енна прямена, двамина с енни кюркюве. Тие, като хи видеха, влашка си дума рекаха: - Глей мари булка хубава! Да фърлим да го убием, булката му да земеме! Никола влашко не знае, Калинка малко разбира. Кя на Никола думаше: - Никола, любе Никола, ай тява за нас рекаха да фърлят да те убият, пък мене, любе да земат! Никола се люто разсърди и на Калинка думаше: - Постой, любе ле, почакай, я ще се назъкь повърнам, подире ще хи настигна, на крушунь ще хи нанижа и двамината на един! И той се назъкь повърна, та хи на крушунь наниза. Като във село стигнали, найка жи огвън излязе Калинка да си посрещие. Калинка дума майци си: - Ми де са, мале, ми де са, мохите до двя братлета, до двя братлета близнака да дойдат да се видиме? - Щеро Калинко, Калинко, няли хи на пъкь срещнахте? Ми я хи, щерко, изпратих на Калинчица на госкъе. И дваната на сиви коне, и двамата с ениа прямена, и двамата с енни коркюве! Калинка хи дойде на умът, кя на майка си думаже: Подай ми, мале, ножлето ябълка да си разрегам, устата да си разквасям, сърцето да си разтуша! Не си ябълка разряза, еми се в сърце удари и на майка си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, дето да жалиш двамина, баре не жалей троица, жалея не, та не пряжели! Ние хи на пъкь срещнахме и хи двамата убихме!