Стоян на дюкян седеше

Текст

Стоян на дюкян седеше. каровен Стоян, дертовен и към гората гледаше. Стоянов дядо думаше: - Зетко Стояне, Стояне, защо си толкос каровен, къровен, много дертовен - дали ти мъка малкова, дали ти пари не стигат или ти булчу грознаво? Стоян дядо си думаше: Дядо ле, Калинкин тяйно, парите ми са безбройни, мъката ми е безкрайна, булче ми първо в селото! Я като гледам гората, кат се гората разлиства, сърцето ми се налива със кръв, дядо ле, хайдушка - хайдутин, дядо, ще стана! Че дето сянка дебела, язи под нея ще седна, където вода студена, язи от нея ще пия, де гиди шиле дебело, язи от него ще апна! Стоянов дядо думаше: - Зетко Стояне, Стояне, ако хайдутин отидеш, я ще си взема чедото, чедото, бяла Калинка! Стоян дядо си думаше: - Дядо ле, Калинкин тяйно, твойто е чедо дадено, дадено и заложено на мойта сабя френгия, на мойта пушка бойлия! Мръкнова, та се стемнюва, Калинка булка хубава легнала, сладко заспала, пък Стоян легнал - не заспал. Той Я главата отряза и си навънка излязе, та си хайдутин отиде. Калинкините комшийки една се друга питая: - Що стори Калинка, не стана - дали е болна в алища или е сладко заспала? И са във къщи отишли, та са Калинка видяли. Не била болна в алища, не била сладко заспала, ми е Калинка заклана! Тя си във кърви лежеше, пък Калинкината рожбица кърваво мляко сучеше.