Отдолу идат, Сталю ле

Текст

Отдолу идат, Сталю ле, троица турци граждане, право в Сърмашик сочеха и си за Сталя питаха: - Де седи Сталю чорбажи и дека му е къщата, къщата - чардаклията, дугенят - серменлията? Като пре къщи отишли, отишли и повикали: - Булко ле, Сталювице ле, къдя е Сталю чорбажи? Пък кя хми отговаряше. С уста хми дума: "Нема го, нема го, по селата е", с очи хми смаха: "Тука е." Сталю в стоборът седяше, в стоборът, под трендафелът, та бяло книжье държаше, църно го писмо писваше. Като го Сталя видяли, фатили, та го вързали, наэък му ръки извили и си на Сталя думаха: - Сталю ле, Сталю чорбажи, ти ли си, Сталю, ти ли си, ти ли си чорбажията в Сърмашичката държева? Която булка срещнеше - от нея китка зимаше! Сто къщи ни бе селото - педесекь къщи опразни, педесекь - слама напълни, хората с липа опаса! Напреж го конят забраха гошоглав и по ръкаве, бустале в ръки държаше, бос по сланата вървяше. Покрай Търново минали. Като научил сватът му. та му е сватът донесъл педесекь драма ракия. Оттам го Сталя забрали, та го в оджакът завели, на тумбурукът го турили. Като го Сталя пуснали, та си в Сърмашик отиде, още в селото не влягнал, той си се виком извика: "Селяне, сърмашичане, сичките ще ви изселям!" Като си в къщи отиде, Сталю се болен разболя и скоро душа предаде.