Сдумали са се, сдумали

Текст

Сдумали са се, сдумали троица млади хайдукькье, стъкмени и предрешени да не хи никой познае, та са в Сърмашик отишли Сталя чорбажи да фатят, тоя сирмашки изедник. Като в селото влягнали, та са селяне питали: - Де седи Сталю чорбажи, бре, дека му е къщата? Него в къщи не наха. та жената му питаха: - Къдя е Сталю чорбажи борчовето си да платим? – Той мъжът ми е низ село, низ село – пари събира! Тръгнаха, та го найдаха горе у Кара Михаля. Бяла ракия пияше, църни стафиди ядяше. Тие, като го фатили, с ноги са го риткали, риткали и му думали: – Сталю ле, Сталю чорбажи, ти ли си, Сталю, ти ли си, дето Сърмашик разпръсна, мъжьето с жените хми – по труцки села да ходят, труцки яргакькье да стават!