Паню у Манда отиде

Текст

Паню у Манда отиде, у Манда главеницата, отиде да хи поседи. Наню на врата почука и на къркелят потропа: - Мандо ле, Калояньова, стани ми, Мандо, отвори вашата долна вратинка със твойта десна ръчонка да флягна да ти поседям! Манда на Наня думаше: - Наню ле, главениче ле, върви си, Наню, поди си, че я съм, Наню, самичка, майка е на колибата! - Мандо ле, главенице ле, стани ми, Мандо, отвори, че сега дойдах от Стамбул, та съм ти купил, донесал армаган капа книката и сърма злато за браде! Кя стана Манда, отвори, даде проскефал, та сенна. Седяли, шу са седяли, думали, хоратовали, доде петлите да пяят, да пяят и да повторят. Мандина майка повика: - Мандо ле, Калояньова, стани ми, Мандо, отвори, шу си толкова заспала, заспала, неразбудила! Наню на Манда думаше: - Ми сега, Мандо, ми сега, ми сега как ще да сторим да ме майка ти не види, не види и не познае? - Наню ле, главениче ле, майка навътре ще влязе, пък ти навънка ще изляш, дано те майка не види, не види и не познае! Кя стана, та хи отвори. Майка хи влязе навътре, Наню навънка излязе. Мандина майка думаше, Мандина майка на Манда: - Кой беше тоя, Мандо ле, дето навънка излязе? - Тва беше Наню, мале ле, бре Наню, моят главеник. - Мандо ле, енна на майка, Мандо ле, резиль в селото, в селото и по селата! Защо е майка бързала на Манда нова прямена- хустане за главеница, чукмане за младоженка!