Сноще си пуснах кончето
snoshte si pusnah koncheto
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Сноще си пуснах кончето, ден гиди, гиди, кончето, пуснах го да го напоя, ден гиди, гиди, напоя на студен бистър кладенец, ден гиди, гиди, кладенец. Конче ми вода не пие, еми нагоре гледаше и нагоре въз брягом. Кога се дигнах, погленнах, енна ми малка девойка плака сапунь държаше, бял тестемель перяше на бял камень мармарен с маламено копанче. Църни очи шаташе, и шаташе,мяташе - еннъш конче, дваж мене. Сбодах конче към нея и кя фана да бяга низ дълбоки падини, низ честите къпини. Я хи виков извиках: - Остой, момне ле, не бягай, ми няли ме познаваш? Я сноще съм у вас бил със майка ти вино пил и с баща ти ракия. Та си кърпата забравих, кърпата-главеничката, кърпата пълни стафиди, в стафидите - пръстенят. На пръстенят пишеше моето име и твойто, моето име Тодоре и твоето - Тодоро!
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →