Петров се татко разболя

Текст

Петров се татко разболя, разболя, тежко разлежа. Той си на Петра думаше: - Млого ви мъка оставям - хубаво да се гледате, хубаво да се делите. На турци да не казвате, на съгьгье да не ходите, оти го кажат греховно! Я ще ве дяля на жиокь. Петър ще земе чифликят, чифликят със яргакькьето - млого го Петра преляга лиси бивольлье да води. И още Петър ще земе овцяте със овчарето. Павел ще земе дугенят, дугенят - серменлията, конето - хергелията. Татко хми легна, та умря и тъва прошка остави. Петър чуфтето нарами, та си за диво отиде и на булче си думаше: - Да сготвиш манжа хубава, да туриш църна утрова, та че повикай стрика си, стрика си Павла по-малък, та да го, булче, отровиш, дугенят да си земеме, дугенят - серменлията, конето - хергелията! Павел у булка си отиде, найде булка си, че плаче. - Ми оти плачеш, булко ле? - Как да не плака, стриче ле, кат ми бакю ти наръча да те, стрико ле, ўтровя! - Гледай си, булко, работа, я ще се сторя жив умрял, пък ти се викни, припей се, пано на батка домилям! И той се стори жив умрял. С бяло го платно покрила, викнала, та се препяла. Петър отвънка идяше и чу булче си, че плаче и на булче си думаше: - Я ти се шета шегувах, пък ти от шега не зимаш, та ми братлето отрови! Че викна Петър, препя се. И Павел стана под платно, та се сичките сгодили и млого сгодно живяли.