Пею в дугенят седяще

Текст

Пею в дугенят седяще, в дугенят, та в имишлъкът, та бяла книга държаше и църно писмо четяше, два реда сълзи роняше, два реда сълзи кървави. Най Тодор влягна отвънка, Тодор и Димитър двамата и Гьорги, бре, терзийчето. Тодор на Пея думаше: - Пею ле,юлдаш кафадар, оти ми четеш и плачеш. та не ми четеш и пяеш? Пею на Тодор думаше: - Тодоре, юлдат кафадар, как да си чета и пяя, да не си чета и плака? Сега са девекь години, девекь години на десекь, имаме братец загубен, загубен братец по-малък. Книга не ни бе проводил, ни книга, ни млого здравье. Сега ни книга проводи и книга и млого здравье - от Галас книга, та в Бъргас, от Бъргас, та в Урумкюво, от Урумково, та в Гьоптепе: "На млого эдравье на майка, на майка, на мойте бракькье! Немат ли мила за мене да дойдат да ме обидят? Малкият дойде, не дойде, ма големият да дойде, да дойде,че ми трябова!" Пък бакю мене провада, че той си има работа, че има жена и дяца. Мене ми са мили момите, момите, гьоптепченьките - бяла Тодорка Ганчова, Василка Хажипопова! Тодор на Пея думаше: - Пею ле,юлдаш кафадар, ко се Василка оглави, Еленка стига по-малка, по-малка и по-хубава, по тенка и по-висока, по-бяла и по-кървена, за Еленка ще те оглавим!