Радка таткум си думаше

Текст

Радка таткум си думаше: - Тейно ле,Ойчо чорбажи, сега са, тате, сега са, сега са девекь години, откак е майка умряла. Четери діца остави, със тебе, тате, петина. Вейке ми, тате, дотегна децата, тате, да гледам, тежката сохра да свалям, да свалям и да я дигам по пекь-шест пъте на денят, по дванадесте на нъщта, госкьето да ти дочаквам, госкьето, мусафирьето. Търси си, тате, къщница, къщница, беридомкица! Пък той хи Ойчо думаше: - Радо ле, моя дѣщерю, и ходих, щеро, и гледах редом казите обидях, казите и касабите и в труцки села и в гръцки, най-вече в бяли българцки - майци ти лика не найдах, ликата и прядиката! Ти мясаш, щеро, майка си, ти си майци си ликата, тебе, щеро ле, ще зема за жена - млада къщница! - Ми дума така, тате ле, че е от бога грехота и от хората срамота. Де се е чуло й видяло татко щерка си да земе! И стана Ойчо, та тръгна, пре владиката отиде и на владика думаше: - Владика, стара патрика, садил съм дърво ябълка, садил съм и съм я градил. Къта година цветяше, цветяше, незавързваше, тъва година завърза енна ми златна ябълка. Бива ли да я откънам, бива ли,ели не бива? Владика дума на Ойчо: - Ойчо ле, Ойчо чорбажи, та бива, бельки не бива! Ти имаш нива голяма, в нивата дърво високо и на дървото - ябълка. Запали, Ойчо, нивата от четерите краюве, пък ти в средата състани. Ко те пламенят не фати - тогав си скъни ябълка!