Димо в леля си отиде

Текст

Димо в леля си отиде и на леля си думаше: – Лелю ле, таткова сѐстра, поди, лелю ле, във къщи, та кажи, лелю, на татка, на татка, още на майка, кажи жми, помоли жми се, нека ми дадат парите, парите, трите хильльеди, в София, лелю, да пода раните да си лекувам, раните – живениците! Я пък леля му думаше: – И друг нъкь съм, леля, думала, думала, молила съм се – татко ти пари не дава да подеш да се лекуваш. Димчо хи пак заповтори: Поди, лелю ле, пак кажи, от татка дума да чуещ! Стана леля му, отиде и ки на лябът завари, че ядат,още и пият. Тие я молят да сенне и да хми земе от лябът, пък кя хми отговаряше: – Я немам вряме да сенна, че ме е Димо проводил да дойда да ве помолям парите да му дадете, парите трите хильльеди, че тие си са негови, да поде да се лекува! Димчов хи татко думаше: – Я му парите не давам в жендемът Димо да поде, в жендемът и в църната земя! И кя се назъкь повърна, та си на Димча казала. Лимчо хи нишо че рече, ми си навънка излязе, та че се малко зачуди и си се назъкя повърна, та си леля си думаше: – Я дай ми, лелю, чуфтето, чуфтето със патрондашът. Татко за дивеч ще поде, за дивеч, за диви свиньнье. Леля му даде чуфтето, Димчо навънка излязе, че срони сълзи два реда, два реда сълзи кървави и на леля си думаше: – Ще пода, лелю, пре нашта, пре нашта нова вденица – да фърля да се убиям. Ма нема, лелю, да дойдат моята майка и татко да ме,лелю ле,оплакват, че я съм един у майка и хората ще ме оплакват!