Стоян майци си думаше

Текст

Стоян майци си думаше: – Мале ле,мила майчо ле, йэлези, мале, отвънка да видиш пуста Калинка – какво хи гряе лицето като слънцето, га гряе, га гряе,кога изтица! Поди,мале ле,та речи на тъва пуста Калинка дано ме земе, мале ле! И ходих, сино, и реках, и реках и пак ще река, ма те Калинка не зима, че си на вино делия и на ракия бекрия! Пак поди,мале,пак речи! Я ко ме земе Калинка, виното тюбель ще сторя, виното и ракията, тутунят със кутията! Как се Калинка излъга, излъга, та се оглави, оглави, та се изгори! Стоян на дугень отиде та е пил два нни и три нни, станало цяла недяля. Немал е какво да даде вересията си да плати, та си дятето заложи, дятето, мъжката рожба! Калинка плаче, не рачи, мъжка си рожба не дава, не дава и не предава, вересията не плаща!